Погребение – опело и панихида
Според учението на Православната Църква земният живот е странстване към небето. Смъртта е сън /успение/ след който умрелите ще възкръснат за нов живот (1 Коринтяни 15:51-52), а денят на смъртта е раждане за блажен и вечен живот. Тялото на човека е храм на Светия Дух (1 Коринтяни 3:16) и безсмъртна душа, погребението ни връща в земята (1 Коринтяни 15:44) и ни подготвя за Второто пришествие на Господа за възкресение.
След погребение се извършва водосвет в дома на покойника за да се измоли Божията благодат да слезе върху този дом за здраве и успех на живеещите в него и прогонване на всяко зло. Водата като материя е свързана с живота и чистотата.Освещаването на водата при осветителните и очистителни обреди наричаме водосвет.
Значение на дните:трети, девети, 40-ти е първа година от смъртта на починалия
Когато смъртта споходи човека душата се отделя от тялото. Душата през първите два дни пребивава на земята и обикаля местата свързани с нейния живот.
Трети ден. На третият ден от смъртта на човека се извършва погребение и се отправя молитва пред Бог за покойника. Преминаването на митарствата става на третия ден след смъртта. В третия ден човек променя своя вид: тялото се предава на земята, а душа се възнася при Бога за поклонение. И ще се върне пръстта в земята, каквато си е била: а духът ще се върне при Бога, Който го е дал (Еклисиаст 12:7). Трите дни напомнят за Възкресение Христово, извършва се панихида на която роднините молят Бог за лекото и преминаване на душата през митарствата. За да възкръсне и той за безкраен живот с Христа.
От третия до деветия ден на душата се показва рая.
Девети ден. На деветия ден душата отново се връща на поклонение пред Бога. След това душата в продължение на тридесет дни се развежда из ада. Според учението на Църквата тялото става тленно. В деветия ден се извършва панихида на която Църквата и роднините се молят на Бог да причисли душата на покойника сред праведниците.
На четиридесетият ден, душата за трети и последен път се представя пред Бог. Тогава се извършва частния съд над душата и се определя място за пребиваване според добрите и лошите дела в рая или ада.
40-ти ден. Денят на Христовото Възнесение. Този ден е важен, тъй като се определя участта на душата в задгробния живот. Частният съд Христов определя временното състояние на душата до настъпването на Второто Христово пришествие (Послание до Евреите 9:27-28). В този ден точна на деня независимо от периода се отслужва панихида за да може доколкото е възможно да умилостивим Бога.
Една година. Съюзът на любовта не е разкъсан от смъртта и починалият живее духом заедно със живите и се извършва пaнихида за да измолим Бог да е милостив към душата на покойника.Аз съм възкресението и животът (Йоан 11:25).